ИСТОРИЯ

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ

НАЧАЛОТО

Преди 100 години, на 16 август /3 август по стар стил/, в Русе се събират осем мъже, за да сложат началото на Българския колоездачен съюз. Можем само да гадаем дали те са вярвали, че и век по-късно създадената от тях организация ще продължи да съществува. Но сигурно е, че са били достатъчно решителни и прозорливи, за да положат основите на един спортен съюз по време, когато думата "спорт" е била почти неизвестно понятие. За футбол още никой не говори, леката атлетика е непозната, баскетболът и волейболът чакат своето раждане в мъглявините на бъдещето. Единствено гимнастиците от "Юнак" вече имат своя стройна организация, чието първенство в хронологията на нашия спорт никой не може да оспорва.

ВЕКОВНИЯТ ПЪТ НА ДВЕ КОЛЕЛА

Създаването на Българския колоездачен съюз /БКС/ не става на празно място. Още 13 години преди това софиянци учредяват свое "бициклетно дружество". Последват ги Русе, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Кюстендил, Сливен, Варна. Любопит но е, че в Пловдив основната маса подръжници на „машинките с колела" са арменци и двамата пловдивски делегати на учредителния конгрес /от всичко осем/ са арменци -Кличиян и Гарабедян.

Димо Ангелов
Димо Ангелов
Димо Ангелов
Стабилни са стъпките на колоездачния съюз още от самото начало. През 1909 г. стартира Обиколката на Витоша. Нито едно състезание по какъвто и да е вид спорт у нас не може и отдалеч да се приближи до колосалните традиции на това изумително 93-годишно чудо. Не напразно Обиколката на Витоша е единствената проява в българския спорт, на която е отделено място във френската спортна енциклопедия. Има защо: в целия свят на пръстите на едната ръка се броят колоездачните състезания, родени преди Обиколката на Витоша и съществуващи и досега! И по-сетнешните ръководители на БКС проявяват безспорен вкус към модерното, към новото. Колкото и да е чудно за някои, в това отношение ние изпреварваме почти цяла Европа.

Можем само да се гордеем със знаменития факт, че когато през 1924 г. тръгва Обиколката на България, преди нас са само фамозният Тур дьо Франс /1903/, белгийската обиколка /190В/ и Джиро д'Италия /1909/. За сведение - Швейцария пристъпва към своето състезание 9 години след нас, а прочутата испанска Вуелта - цели 11 години! Да не говорим за колоездачни нации като холандци и датчани, които поставят началото на своите обиколки чак след Втората световна война /1948 и 1950/.

Изключително здравата организация, създадена от БКС, подплатена с обичта на хиляди към този най-мъжки спорт, предизвиква взривното му разпространение. Още през 1905 г. дружествата /посегашному клубове/ са 27, а в навечерието на Балканската война вече са 74. През 30-те години броят им достига 170 /!/, тогавашният главен редактор на в. "Спорт" Иван Селвелиев в голяма статия нарича колоездачния спорт № 1 в България, а от Международния колоездачен съюз /чийто член БКС става през 1928 г./ валят поздравления и наричат страната ни колоездачна крепост.

Вестник "Български колоездач" достига многохиляден тираж - за такива "екстри" сега можем единствено да мечтаем.

БЕЛЕЖИТИ ДАТИ

1902 г.-основан Българският колоездачен съюз
1909 г.-първа Обиколка на Витоша - най-старото състезание у нас по какъвто и да е вид спорт, което се провежда и досега
1924 г.-първо участие на Олимпийски игри /Париж/
1924 г.-първа Обиколка на България
1928 г.-БКС става член на Международния колоездачен съюз
1931 г.-в София е построен първият циментов колодрум на Балканския полуостров
1931 г.-в София, по инициатива на България - първа Балканиада по колоездене
1934 г.-първи пробег София - Варна /прекъснат преди четири години/
1945 г.-пробег Триест - Варна
1947 г.-в София - първи Балкано - средноевропейски игри, шампиони - Цвятко Георгиев /бързина/, Димитър Радев /издръжливост/
1948 г.-България става учредител на Пробега на мира - най-голямото многоетапно аматьорско състезание в светa

ОБИКОЛКАТА

В горещото пладне на 21 август 1924 година пред може би най-популярната сграда в София -
Д. Kотев води пред Стоян Александров и Огнян Тошев
Д. Kотев води пред Стоян Александров и Огнян Тошев
Д. Kотев води пред Стоян Александров и Огнян Тошев
Народното събрание, малка група се готвеше да потегли на път. С въздълги гащета, стигащи почти до колената, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото големи авиаторски очила - всеки от тях стоеше до своя велосипед. Бяха 21 на брой. Бяха истински смелчаци, защото знаеха какво ги очаква - дълги, изнурителни 1933 километра сред подтискащ зной и палеща жажда по безкрайните прашни не пътища, а подобие на пътища-И участници, и изпращачи дори не подозират, че поставят началото на една знаменита традиция: в онзи августовски ден се ражда колоездачната Обиколка на България, която и сега, след 78 години, продължава да е сред най-големите и уважавани състезания.

Петдесет и втората Обиколка на България пред 2002 година имаше особена окраска: тя беше посветена на един уникален юбилей - 100-годишнината от създаването на Българския колоездачен съюз.

ПОБЕДИТЕЛИ В ОБИКОЛКАТА НА БЪЛГАРИЯ

1924 г. -  Г. Абаджиев и К. Дюлгеров   България 1982 г. -  Леон Дежиц   Русия
1935 г. -  Марин Николов   България 1983 г. -  Венелин Хубенов   България
1949 г. -  Милко Димов   България 1984 г. -  Ненчо Стайков   България
1950 г. -  Милко Димов   България 1985 г. -  Петър Петров   България
1955 г. -  Стоян Георгиев   България 1986 г. -  Бойко Ангелов   България
1956 г. -  Димитър Колев   България 1987 г. -  Петър Петров   България
1957 г. -  Ненчо Христов   България 1988 г. -  Валентин Живков   България
1958 г. -  Боян Коцев   България 1989 г. -  Дидие Пагримо   франция
1959 г. -  Боян Коцев   България 1990 г. -  Павел Шуманов   България
1960 г. -  Боян Коцев   България 1991 г. -  Александър Миленкович   Югославия
1961 г. -  Димитър Котев   България 1992 г. -  Павел Шуманов   България
1962 г. -  Иван Бобеков   България 1993 г. -  Мано Люберс   Холандия
1963 г. -  Лальо Цочев   България 1994 г. -  Христо Зайков   България
1964 г. -  Борис Бочев   България 1995 г. -  Христо Зайков   България
1965 г. -  Иржи Хава   Чехия 1996 г. -  Христо Зайков   България
1966 г. -  Иван Бобеков   България 1997 г. -  Павел Шуманов   България
1967 г. -  Ян Венцел   Словакия 1998 г. -  Красимир Коев   България
1968 г. -  Веско Кутуев   България 1999 г. -  Максим Гуров   Казахстан
1969 г. -  Селвино Полони   Италия 2000 г. -  Северин Кохут   Италия
1970 г. -  Фьодор-Иван Ден Хартог   Холандия 2001 г. -  Димитър Господинов   България
1971 г. -  Ришард Шурковски   Полша 2002 г. -  Димитър Господинов   България
1972 г. -  Иван Попов   България 2003 г. -  Ивайло Габровски   България
1973 г. -  Иван Скосирев   Русия 2004 г. -  Томас Клозко   Полша
1974 г. -  Ринат Шарафулин   Русия 2005 г. -  Мартин Праздновски   Словакия
1975 г. -  Януш Ковалски   Полша 2006 г. -  Ивайло Габровски   България
1976 г. -  Александър Гусятников   Русия 2007 г. -  Евгени Герганов   България
1977 г. -  Зигберт Шмайсер   Германия 2008 г. -  Ивайло Габровски   България
1978 г. -  Ненчо Стайков   България 2009 г. -  Ивайло Габровски   България
1979 г. -  Юрий Баринов   Русия 2010 г. -  Красимир Коев   България
1980 г. -  Ненчо Стайков   България 2011 г. -  Ивайло Габровски   България
1981 г. -  Борис Исаев   Русия 2012 г. -  Махат Аязбаев   Казахстан

ПРЪСКИ ОТ ШОСЕТАТА

ПЪРВАТА е през 1924г. От старта тръгват 21 колоездачи. Завършват 13.
НАЙ-ДЪЛГАТА е 3-ата, през 1949 г. - 1905 км.
НАЙ-КЪСАТА е 47-ата, през 1997 з. - 924 км.
НАЙ-МНОГО ПОБЕДИ има Ивайло Габровски - 5 победи. С по 3 победи са Боян Коцев, Ненчо Стайков, Христо Зайков и Павел Шуманов, като Коцев и Зайков печелят състезание­то в поредни години.
ПО ДВЕ ПОБЕДИ имат Милко Димов, Иван Бобеков» Петър Петров, Димитър Господинов и Красимир Коев.
ДВАМА ТРИУМФАТОРИ има единствено в първата Обиколка - Георги Абаджиев и Коста Дюлгеров.
НАЙ-ГОЛЯМА РАЗЛИКА в годините от победа до победа има при Павел Шуманов - 7.
ПЪРВИЯТ ЧУЖДЕНЕЦ, който я печели, е Иржи Хава от Чехословакия през 1965 г.
18 ЧУЖДЕНЦИ са побеждавали в Обиколката. Най-много - шестима, са от бившия СССР.
УЧАСТВАЛИ СА СПОРТИСТИ ОТ 39 ДЪРЖАВИ - от Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка.
НАЙ-ЧЕСТО са идвали състезатели от Полша и Чехословакия.
С НАЙ-МНОГО ЕТАПНИ ПОБЕДИ в една обиколка е Милко Димов -10 от 14 през 1949 г.
С НАЙ-ГОЛЯМА ПРЕДНИНА ПРЕД ВТОРИЯ побеждава Милко Димов - 51 минути, през 1949 г.
НАЙ-МНОГО БЕГАЧИ СТАРТИРАТ през 1949г. - 117.
НАГРАДА ЗА НАЙ-ДОБРЕ ПРЕДСТАВИЛИЯ СЕ МЛАД СЪСТЕЗАТЕЛ за първи път е въведена през 2002 г.
72-ХИЛЯДНИЯТ КИЛОМЕТЪР от създаването на Обиколката бе преминат в 52- рото й издание през 2002 г. в етапа Бургас - Стара Загора.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

  • ПЪРВОТО КОЛОЕЗДАЧНО ДРУЖЕСТВО В СВЕТА - е основано през 1866 година в Париж;
  • НАЙ-СТАРИЯТ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ - е английският. Създаден е през 1880 г;
  • МЕЖДУНАРОДНИЯТ КОЛОЕЗДАЧЕН СЪЮЗ /ЮСИ/ - е основан през 1900 г;
  • НАЙ-ГОЛЯМОТО КОЛОЕЗДАЧНО СЪСТЕЗАНИЕ В СВЕТА - е Обиколката на Франция, която стартира през 1903 година.

СОФИЙСКИЯТ КОЛОДРУМ

Мястото било отпуснато от общината след края на Първата \ световна война. Това място софиянци наричали „Пустинята". Първата копка била направена през 1921 г. Но откъде пари? Създаден бил фонд
Софийският колодрум
Софийският колодрум
Софийският колодрум
„Софийски колодрум". Започнали първите изкопни работи главно с доброволния труд на спортисти и спортни дейци. В почивните дни работели цели семейства на приятелите на колоезденето.
Първите състезания се състояли след няколко години, на землена писта. В края на 1926 и началото на 1927 година находчив предприемач уговорил с френска фирма да преустрои колодрума, като направи пистата циментова. Условието било французите да използват съоръжението няколко години, след което да го предоставят изцяло на БКС. Влиятелни среди обаче провалили проекта. Това довело до разногласия в Софийското колоездачно дружество, от което били изключени 13 души. Колодрумът си останал със землената писта още няколко години. През 1931-ва той бил циментиран по случай организирането на първите Балкански игри.
В началото на пътя на българския колоездачен спорт шосейните бегачи се изявяват и на пистата, усъвършенствайки спринтьорските си качества. Колодрумите се пълнят със зрители. Почти всеки месец, дори всяка седмица има стартове през втората половина на века. Гостуват ни пистови бегачи от франция, Дания, Белгия, Югославия
  • През 1950 г. е първата пистова среща между българските и коло­ездачите от тогавашния СССР. Пред пълни трибуни в София, след изк­лючително оспорвана борба в отделните дисциплини, победите бяха поделени.
  • Празник за спортна София е срещата между пистовите отбори на България и ФСЖТ /франция/. Първият двубой завършва 33:9 за нашите, вторият - с победа на "Б" отбора ни с 16:4.
  • През 1951 г. националният ни отбор на писта побеждава колоез­дачите на ГДР с 4:1, като гостите са по-добри само в дисциплината 1 километър от място. После тимът на Чехословакия трудно ни победи с 3:2 в София, а в края на годината правим 6:6 в Москва срещу „Сборная".
  • През 1953 г., на Световния фестивал на младежта и студенти­те в Букурещ Димитър Колев, Стоян Георгиев, Владимир Патев и Ненчо Христов печелят бронзов медал в отборното преследване на 4 километ­ра.
  • През 1955 г. е двубоят България - Белгия на столичния колодрум. Тодор Бояджиев побеждава в бързината; Ненчо Христов - на 4 километра индивидуално преследване и в издръжливостта на 60 обиколки; Иван Ге­оргиев, Бончо Новаков и Никора Филипов - в италианското преследване. Белгийците са по-добри в бягането на един километър, където на второ и трето място са съответно братята Бончо и Деньо Новакови.

ВЪРХОВЕ НА БЪЛГАРСОКОТО КОЛОЕЗДЕНЕ

  • 1931 г. На Първите Балкански игри по колоездене в София титли печелят Продан Георгиев /бързина/, Продан Георгиев, Димитър Сарачев, Генади Симов и Георги Велинов /4 км отборно преследване/, Александър Николов/шосе/.
  • 1934 г. България печели отборната победа в Обиколката на Румъ­ния г. Генади Симов е втори в крайното класиране и първи при катерачите.
  • 1936 г. Къню Джамбазов е 16-и на Олимпийските игри в Берлин в общия старт.
  • 1937 г. България печели отборната победа в пробега Белград - Со­фия, в който Йордан Константинов е втори, а Никола Ненов трети.
  • 1940 г. Втора Балканиада в Букурещ. Цвятко Георгиев печели тит­лите на бързина и шосе. Йордан Константинов, Георги Велинов, Сава Герчев и Иван Пет­ров вземат златото в отборното преследване на 4 км.
  • 1945 г. Рангел Митов е пети в пробега Триест - Варна /1600 км /.
  • 1947 г. Балкано-средноевропейски игри в София. Цвятко Георгиев става шампион на бързина. Д.Радев е първи на издръжливост, следван от Милко Димов и Ран­гел Митов. Двойката К.Джамбазов-Т.Дишев печели титлата в американско­то бягане на 20 обиколки. Втори е тандемът Д.Михайлов-В.Ставрев, а трети - К.Славов-С.Войводов. Българският отбор е комплексен победител
  • 1951 г. Милко Димов носи първата етапна победа на българин в Пробега на мира. Димитър Бобчев печели международния пробег Букурещ-Къмпина.
  • 1952 г. Милко Димов и Димитър Бобчев печелят етапи в Пробега на мира.
  • 1953 г. Боян Коцев е първи в етап от Пробега на миа.
  • 1955 г. Българският отбор печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори. България е на трето място в Пробега на мира: Милко Димов, Нен­чо Христов, Боян Коцев, Стоян Георгиев, Димитър Колев и Илия Кръстев.
  • 1956 г. Ненчо Христов печели Обиколката на Египет. Боян Коцев е втори, а българският тим е на първо място 6 отборното класиране.
  • 1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
    1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
    1957 г. Ненчо Христов е пострещнат като герой след победата си в Пробег на Мира
  • 1957 г. Ненчо Христов е първи в Пробега на мира. България побеждава за трети пореден път в Обиколката на Еги­пет и сребърната купа остава завинаги у нас. Стоян Георгиев е трети. Ненчо Христов печели златен медал на 4 км индивидуално прес­ледване на писта на Световния фестивал на младежта и студентите в Москва. Боян Коцев печели пробега София-Букурещ.
  • 1958 г. Боян Коцев е трети в Пробега на мира.
  • 1959 г. Ненчо Христов е победител в Обиколката на Югославия. Боян Коцев е втори.
  • 1966 г. Иван Бобеков печели Обиколката на Мраморно море.
  • 1967 г. Ангел Кирилов е втори в Пробега на мира. Димитър Котев и българският отбор печелят Обиколката на Мра­морно море.
  • 1969 г. България е на шесто място на 4 километра отборно на писта на Световното първенство в Бърно /Чехия/.
  • 1970 г. Славчо Николов и българският отбор са първи в Обиколката на Турция.
  • 1972 г. Димо Ангелов носи първата точка за България от колоезде­нето от Олимпиада - шесто място на 1000 метра от място на Игрите в Мюнхен.
  • 1973 г. Димо Ангелов е шести на 1000 метра от място на светов­ното първенство в Сан Себастиан /Испания/.
  • 1975 г. Димо Ангелов е пети-шести на 1000 метра от място на Световното първенство в Лиеж /Белгия/.
  • 1979 г. Ненчо Стайков печели етапна победа в Пробега на мира. Ненчо Стайков е 10-и в общия старт /участват 263 души/ на Све­товното първенство във Валкенбург /Холандия/. България е 9-а на 100 км отборно: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
  • 1980 г. Олимпийски игри в Москва. България се класира на шесто място в отборното бягане на 100 км: Ненчо Стайков, Венелин Хубенов, Йордан Пенчев и Борислав Асенов.
  • 1981 г. Венелин Хубенов печели етап в Пробега на мира.
  • 1984 г. Ненчо Стайков е втори в Пробега на мира, като печели етап. Христо Зайков също е победител в етап там.
  • 1984 г. Ненчо Стайков печели Обиколката на Турция. Христо Зай­ков е втори.
  • 1987 г. Петър Петров е втори в Пробега на мира.
  • 1988 г. Кирил Вълчев печели сребърен медал на 1000 м от място на световното първенство за юноши в Дания. Добрин Величков е трети в дисциплината издръжливост.
  • 1990 г. България е на шесто място на 100 км отборно на Световно­то първенство в Утцономия /Япония/: Петър Петров, Павел Шуманов, Станчо Станчев и Младен Иванов.
Използвана литература: 100 Години БКС - 2002
Съставил: Иван Нанков
По текстове на: Владимир Божилов и Петър Мутафчиев

ПОСЛЕДНИТЕ 4

шосе
шосе
шосе
шосе

ГАЛЕРИЯ




НАШИТЕ СПОНСОРИ